Приятелството е наистина нещо красиво.А когато то е истинско е още по-велико нещо.Никой не може без приятели и това всеки един от нас го знае.Ала заслужавали си да се доверяваме на хората.Дори на тези които са ни се доказали,че държат на нас.Заслужава ли си да градим нещо с някой човек,след като един миг....една секунда може да разруши всичко градено до сега.Една дума,едно действие може да пречупи приятелството и то никога да не се закрепи.Никога да не бъде същото.
Трябва ли да се привързваме към някой хора,да ги мислим за страшно добри приятели,след като ни наранят,не можем да се възтановим дълго време.Страдаме заради тях...измъчваме се...и дори да сме виновни или невинни,те да не ни приемат извиненията.Тогава какво следва?Какво ще стане ако едно истинско приятелство приключи за миг?Това означавали да не се доверяваме на никого вече?Или просто да имаме само познати.Да не позволяваме на хората да достигна до сърцето ни и да се превърнат в наши приятели.Защо толкова се опитване да намерим истинското приятелстово,след като то може да бъде прекъснато...това ме навежда на мисълта,че тогава то не е било истинско(защото казват ,че истинското приятелство може да превъзмогне всичко).Или просто това е поредния мит,дори и истинското приятелство не може да надмине някой проблеми.Което пък ме навежда,че живота ни залъгва.Показвани хубавите си черти,след което с гръм и трясък ни показва на какво лошо е способен.
Аз лично страшно много ценя приятелите си,но в последно време почвам да се съмнявам в това.Хората около мен започват да правят страни изцепки,които са неприлични за тях.Съвсем разлини изглеждат вече...не мога да ги позная.Какво става?Вече и приятел не може да намери...
No comments:
Post a Comment