Sunday, February 25, 2007

Dem Idols




Пак от същото състезание,само че друг танц ,който се казва Dem Idols.Надявам се да ви радват,както мен.

Saturday, February 24, 2007

The Best of The Best



Добри са!Това е от Съботното състезание(24.02.2007) в зала Сердика.Това са част от хората от The Center,където ходя на хип-хоп танци.Взеха първо място.Това са момчетата ,който според мен се представиха блестящо!Имайте в предвид ,че на живо изглежда много по-добро.Не може да се сравни,това да ги гледаш на живо и на клипче.Усещането е съвсем различно! ;)

Saturday, February 10, 2007

All or Nothing


It's the chance of life, get ready, set, fly high.
Above the fear of your mind, go for it.
It's hit or miss, too late for you to quit.
You gotta show 'em how bad you really want this, so...

Live your dreams, it's not as hard as it may seem.
You gotta work to get the green, on your hopes you must lean
From your fears, you have to wean yourself.
It's all or nothing, give your everything...

Are what you believe, you got to bring the dreams.
Set the pace, competitions take the lead.
This is it, all eyes on you.
So stay on point and prove,
that you deserve whats long overdue.

Live your dreams, it's not as hard as it may seem.
You gotta work to get the green, on your hopes you must lean
From your fears, you have to wean yourself.
It's all or nothing, give your everything...

My heart is still recovering,
From the heartbreak of another kind,
I'm still drying my tears.
Getting over my own fears in my life.
So I wanna make sure this time that I'm strong enough,
To give it my all...

Live your dreams, it's not as hard as it may seem.
You gotta work to get the green, on your hopes you must lean
From your fears, you have to wean yourself.
It's all or nothing, give your everything...

Live your dreams, it's not as hard as it may seem.
You gotta work to get the green, on your hopes you must lean
From your fears, you have to wean yourself.
It's all or nothing, give your everything...

Live your dreams, it's not as hard as it may seem.
You gotta work to get the green, on your hopes you must lean
From your fears, you have to wean yourself.
It's all or nothing, give your everything...

So you gotta live your dreams,
So don't you be afraid.
Just set the pace, and take the lead,
It's your time to shine.
Please believe

Thursday, February 8, 2007

Поредният ден


Най-после дойде мъничката,но хубава ваканция.Вярно само четири дни,но съм благодарна и за тях.Колко е хубаво от време на време да се изолираш от училището.Да обърнеш внимание на приятелите си с който през учебно време рядко се виждате.Малко да обърнеш внимание и на себе си.Да направиш нещата за които нямаш време принципно.
Цял ден седя в нас с цел да си се поглезя.Направих си хубава закуска с яйца и препечени филиики.Взех си една вана ,като си сложих пяна чак до тавана.Пуснах си филмче,което исках да гледам отдавна.Останах много доволна.Изведох кучето с още едно и двете животинки се скъсъха да си играят.Пих кафе с майка ми и си поговорнихме...за всичко,което не си бяхме говорили през последните дни.
Седнах на компютара,разходих се из интернет пространството,посетих няколко форумчета и накрая стигнах до тук.Реших да споделя деня си с моето вярно приятелче-блога.Винаги ме изслушва...жалко,че рядко имам време да говоря с него.Сега чакам да стане 17:30 и да потеглям към залата.Чакам като отида там отново да навлека широкия си рапърски анцуг и тениска и да започнем да танцуваме.Да се забавлявам до безкрай.Ох толкова се радвам,че открих тези танци,наистина ми помогнаха в много отношения.А и се запознах с наистина добри и интересни личности,коя от коя по различна.А времето навън е страхотно.Едно топличко слънчице,даже ти става и горещо.Прекрасен ден,само това мога да кажа!

Monday, February 5, 2007

Гореща сълза,появила се след раздяла.


Приятелството е наистина нещо красиво.А когато то е истинско е още по-велико нещо.Никой не може без приятели и това всеки един от нас го знае.Ала заслужавали си да се доверяваме на хората.Дори на тези които са ни се доказали,че държат на нас.Заслужава ли си да градим нещо с някой човек,след като един миг....една секунда може да разруши всичко градено до сега.Една дума,едно действие може да пречупи приятелството и то никога да не се закрепи.Никога да не бъде същото.
Трябва ли да се привързваме към някой хора,да ги мислим за страшно добри приятели,след като ни наранят,не можем да се възтановим дълго време.Страдаме заради тях...измъчваме се...и дори да сме виновни или невинни,те да не ни приемат извиненията.Тогава какво следва?Какво ще стане ако едно истинско приятелство приключи за миг?Това означавали да не се доверяваме на никого вече?Или просто да имаме само познати.Да не позволяваме на хората да достигна до сърцето ни и да се превърнат в наши приятели.Защо толкова се опитване да намерим истинското приятелстово,след като то може да бъде прекъснато...това ме навежда на мисълта,че тогава то не е било истинско(защото казват ,че истинското приятелство може да превъзмогне всичко).Или просто това е поредния мит,дори и истинското приятелство не може да надмине някой проблеми.Което пък ме навежда,че живота ни залъгва.Показвани хубавите си черти,след което с гръм и трясък ни показва на какво лошо е способен.
Аз лично страшно много ценя приятелите си,но в последно време почвам да се съмнявам в това.Хората около мен започват да правят страни изцепки,които са неприлични за тях.Съвсем разлини изглеждат вече...не мога да ги позная.Какво става?Вече и приятел не може да намери...

Wednesday, January 10, 2007

7-те неща,които не знаете за мен.



Продължавам инициативата...


1.Първото нещо,което незнаете за мен е ,че съм живяла до 2 клас в Монтана.Родена съм в София,но тъй като майка ми е има трудности да ме гледа,защото е учила и работила ме е дала на баба да ме гледа,докато си стъпи на краката.Та до 2 клас учех в Монтана.И трябва да си ви кажа,че си ми беше перфекно.Училището близко,блока ми е точно пред една градинка,която беше перфекното място за изживяване на детството.Мога да кажа,че имах едно красиво и изпълнено с весели игри,смях,сълзи...детство.От всичко по малко имаше.


2.Незнаете,че имам куче.Порода голден ретривър,вече на 4 години стана.На 25 декември има рожден ден.Казва се Голди,голям сладур е!Страшно много го обичам и не мога да си представя,че някой ден няма да е до мен.Винаги когато се замисля над това почвам да плача.Не мога да си представя,че ще се прибера в нас и той няма да ме посрещне,махащ с опашка,радващ се да ме види.Няма да легне по гръб и да иска да го почешам.Боли ме като се замисля,че ще дойде този момент.Ужасно много ме боли...защото ужасно много си го обичам.


3.Обичам да мечтая.Обичам да си се представям в дадена ситуация.Когато хлътна по някого обичам да си представям каква двойка бихме били.Или пък слушам някоя песен и обичам да си мисля,как бих танцувала на нея.Мисля,че зацепихте за какво говоря.


4.Страшно обичам да наблюдавам Луната.Ей така с часове мога да си седя.Просто да я гледам,както и тя мен.Да се опитвам да видя по добре извивките й...всякъш да я опозная.


5.Бих искала някога да ида на Луната и да погледна към Земята.Както до сега съм гледала все към нея,изведнъж да се озова на Луната и да погледна към родната ми земя.Ала надали някога ще стане...


6.Понякога има моменти когато си въобразявам,че целия свят е против мен и дори най-безобидно скарване с приятел ме подтиска до толкова,всякъш че сме се скарали за нещо наистина сериозно.Въобразявам си понякога,че ме избягват някой хора,което всъщност не е така...сложно е за обяснение.


7.Когато плача ми е тежко,ала след това се успокоявам...премислям нещата...и мога да взема правилно решение.Сълзите ми помагат да не боли толкова.И най-важното което е за тази точка.Преди месец за първи плаках от радост.Дори сега като го пиша пръстите ми потреперват като се сетя.Дядо ми беше в болница на тежка операция и след нея майка ми го беше видяла.Разказа ми как като идвал към нея и прошепнал "Прегърни Вели от мен".После я прегърнал силно нея и единствено казал "Обичам ви".И още неща ми разказваше и аз просто от радост плаках...беше неописуемо чувство.


Хайде сега ако искаш и ти си напиши 7 неща,които не знаем за теб. ;)

Wednesday, January 3, 2007

Изхвърленото мече...


Беше обяд и аз се разбрах да изляза с едни пряителки.Качих се на маршутката и пътувах към красна поляно.Както си седяш и слушах музика,погледнах към отсрещната спирка и видях нещо,което наистина ме натъжи.Едно пухено мече беше изхвърлено на пътя.Колите го прегазваха,като цялото беше сътанало кално и мръсно.
Никой не го беше грижа за него.Никой не го взе да го премести.Незнам защо,но това страшно ме натъжи.То седеше там само отритнато от всички,прегазвано от колите.А преди е било на някое дете,обгадено с обич и грижи.Това мече е било нечия любима играч,с която някое дете си е играло постоянно.А сега...изхвърлено на пътя.Съвсем само,нямащо кой да го избави от зловещите коли...от суровия свят.
Това ме накара да се замисля,така ли става и с нас...когато някой има нужда от нас ,той е до нас,ала когато вече не му трябваме за нищо,той ни отритва,изкхърляни,пренебрегва ни.Прегръдките и целувките изчезват,остава само нищото,едно пълно нищо,разяждащо ни лека-полека...трябва ли да постъпваме така един с друг,дори и с едно мече не е правилно.По-добре да го дадеш на някое друго дете,ако вече си пораснал,за да си играеш с него или не го харесваш,итколкото така да го изхвърлиш.Това показва,че си забравил едно време колко обичаше това мече...и какво беше то за теб.