7-те неща,които не знаете за мен.

Продължавам инициативата...


1.Първото нещо,което незнаете за мен е ,че съм живяла до 2 клас в Монтана.Родена съм в София,но тъй като майка ми е има трудности да ме гледа,защото е учила и работила ме е дала на баба да ме гледа,докато си стъпи на краката.Та до 2 клас учех в Монтана.И трябва да си ви кажа,че си ми беше перфекно.Училището близко,блока ми е точно пред една градинка,която беше перфекното място за изживяване на детството.Мога да кажа,че имах едно красиво и изпълнено с весели игри,смях,сълзи...детство.От всичко по малко имаше.


2.Незнаете,че имам куче.Порода голден ретривър,вече на 4 години стана.На 25 декември има рожден ден.Казва се Голди,голям сладур е!Страшно много го обичам и не мога да си представя,че някой ден няма да е до мен.Винаги когато се замисля над това почвам да плача.Не мога да си представя,че ще се прибера в нас и той няма да ме посрещне,махащ с опашка,радващ се да ме види.Няма да легне по гръб и да иска да го почешам.Боли ме като се замисля,че ще дойде този момент.Ужасно много ме боли...защото ужасно много си го обичам.


3.Обичам да мечтая.Обичам да си се представям в дадена ситуация.Когато хлътна по някого обичам да си представям каква двойка бихме били.Или пък слушам някоя песен и обичам да си мисля,как бих танцувала на нея.Мисля,че зацепихте за какво говоря.


4.Страшно обичам да наблюдавам Луната.Ей така с часове мога да си седя.Просто да я гледам,както и тя мен.Да се опитвам да видя по добре извивките й...всякъш да я опозная.


5.Бих искала някога да ида на Луната и да погледна към Земята.Както до сега съм гледала все към нея,изведнъж да се озова на Луната и да погледна към родната ми земя.Ала надали някога ще стане...


6.Понякога има моменти когато си въобразявам,че целия свят е против мен и дори най-безобидно скарване с приятел ме подтиска до толкова,всякъш че сме се скарали за нещо наистина сериозно.Въобразявам си понякога,че ме избягват някой хора,което всъщност не е така...сложно е за обяснение.


7.Когато плача ми е тежко,ала след това се успокоявам...премислям нещата...и мога да взема правилно решение.Сълзите ми помагат да не боли толкова.И най-важното което е за тази точка.Преди месец за първи плаках от радост.Дори сега като го пиша пръстите ми потреперват като се сетя.Дядо ми беше в болница на тежка операция и след нея майка ми го беше видяла.Разказа ми как като идвал към нея и прошепнал "Прегърни Вели от мен".После я прегърнал силно нея и единствено казал "Обичам ви".И още неща ми разказваше и аз просто от радост плаках...беше неописуемо чувство.


Хайде сега ако искаш и ти си напиши 7 неща,които не знаем за теб. ;)