Седя си вчера аз с в нас и си тананикам една песничка от танците ми и си мисля как утре(днес) ще си отида вечерта на танци и ще си се накефа максимално.Ала какво става?!Майка ми заява че сме на рожден ден на детето на чичо ми от 18:30.Естествено пак се скарахме,тъй като се опитах да и обясня,че от цяла седмица ги чаках и са важни за мен.Тя както виаги се направи,че разбира ,но ме задължи да отида на рождения ден.Понякога просто не мога да я разбера.Оправда ми се,че щяла да бере срам,ако не отида,защото всички са щяли да питат къде съм.Струва ми се глупаво...вярно дъщеря на чичо ми е,ама за кво да хода.Ще сме в някво "Барбарони",като детски кът и тя си играе с другите деца,а аз ще седя с родителите.И кво да си кажа с тях?Да си говорим за новата песен на Lil' John или за сладкия Виктор,с който се запознахме на танците и се оказа,че сме в един квартал.
Просто мразя когато попадам в такива ситуации.Просто...пфу...много ме е яд!Ненавиждам,когато се държи така с мен...пренебрегва мойте виждания и т.н..."но тя е винаги права,нали е родител...бля бля бля!
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
2 comments:
Аз пък обичах да ме троснат някъде сред родителските тела...
Но аз обчам да слушам разговорите им, размислите, че даже и клюките...
Опитай се да си го направиш весело...
И ведро отговаряй на глупавите въпроси в стил "Абе ти кой клас стана?!" и "Гадже имаш ли си?!"... защото големите обичат да задават такива досадно досадни въпроси...
Звучи весело...следващия път,ще изпробвам съвета ти ;)
Post a Comment